Автор: Зорница Илиева, Опитът за покушение срещу Фицо и инцидентът, довел

Автор: Зорница Илиева, 

Опитът за нападение против Фицо и случаят, довел до гибелта на иранския президент, са подмятания към Путин и Си Дзинпин, тъй като се отстраняват техни съдружници. Това значи обаче, че тази връзка сред Русия и Китай прекомерно е мощна, с цел да се стигне до такива крайни способи. Те могат да забавят, само че не могат да спрат. Защото надалеч съм от мисълта, че Китай няма да следва своите ползи, даже в случай че се форсират връзките по отношение на него, прекомерно огромна мощ е към този момент. А е дружно с Русия и с нейния боен капацитет. Китай има голям стопански, финансов, човешки капацитет, само че Русия има боен и то сносно развъртян, както се разбра тези „ перални “, от които се взимат чипове, се оказаха доста изобретателни. В този съюз военният капацитет на Русия и икономическият на Китай ще преодолее всевъзможни крайни дейности, които занапред ще следим. Започва зачистването на терена, към този момент я няма тази драматургия в жанр „ цветни революции “ или нещо сходно, стартира да се работи с твърда мощ. Това сподели пред Зорница Илиева, " Поглед. инфо " проф. Дарина Григорова.

– Отново сме дружно, уважаеми фенове, във втората част на предаването на „ Поглед.инфо “, Зорница Илиева дружно с нашия посетител проф. Дарина Григорова. В първата част ние, като се изключи че се показа книгата на ген. Стоимен Стоименов „ Ескалация на войната в Украйна – България на Кръстопът “, още веднъж наблягам, скъпо четиво освен за редовите хора, а и за политици и специалисти в региона на външната политика и военното дело, се спряхме на събитията, които са в Украйна, връзките с Русия, Съединени американски щати, само че мисля, че едно от събитията, на които може би не се обърна толкоз огромно внимание у нас поради изборите, допускам, беше визитата на президента Путин в Пекин, и то първото след започването на петия му мандат и особено диалозите със Си Дзинпин. На Запад, най-малко до където стигнах като информация в главните медии, се отбелязва коренна смяна в изрече на президента на Китай Си Дзинпин при тези срещи. 

Какво мислите, какво са си споделили Путин и Си Дзинпин в тези диалози тет-а-тет, които не престават нормално с часове? Стиковат единствено или разменят информация или пренареждат в действителност света по метод, по който на Запад няма по какъв начин да им се хареса?

– Няма по какъв начин да допускаме даже какво са си споделили, само че самият факт, че е точно първото посещаване, а това значи доверие към съответната страна, и методът, по който го посрещнаха, като самовластник всерусийски. Ако съпоставим и методът, по който посрещат европейски водачи в Китай, може единствено чисто образно да се разбере какъв е рангът на Путин измежду сътрудниците за Китай, и да речем Европейски Съюз. Това значи, че в действителност Китай в някаква форма е гръб за Русия в тази обстановка. Дали Русия е гръб за Китай? Възможно е, по-скоро пожелателно. Но този съюз е трайната ориентировка на Русия на изток и той не е обвързван единствено с Китай, а и с Индия и с цялата настройка БРИКС.

Дори да има напън върху някой от членовете на тази значима интеграционна скица, самият руско-китайски съюз към този момент е доста мощен. И да, Китай признава украинските граници от 1991 година, не се намесва словесно проруски, само че и не демонстрира никаква антируска позиция, в противен случай. Разбира се, от това печели Китай повече в този момент, и освен за съветски запаси става дума, само че и за технологии, за доста неща, за които ние няма по какъв начин да предположим какви са. 

Но този съюз е рационалният вектор в актуалните интернационалните връзки и той е, може би, шансът да се преодолее тази турбулентност сега, която е основана от душевен неуравновесените европейски водачи, тъй като държанието им не е разумно. То е дотам идеологизирано, че към този момент е на границата с естественото, тъй че този рационален вектор е постоянна точка в интернационалните връзки и от тази позиция за нас е позитивен.

Това, че при нас не са обърнали внимание, то е толкоз огромно това събитие, че не могат да го зърнат, за това би трябвало да има малко по-голям мироглед. Това, външно най-малко, беше доста впечатляващо, до момента в който Китай е страна, която държи на протокола и там всеки жест е осмислен и има смисъл. 

– Думите бяха доста прецизирани, само че в действителност са прави на Запад, когато споделят, че Си Дзинпин този път бил по-открит, по-остър, по-твърд в изрече си. Може би е подразнен от последните несъгласия, които има в търговско-икономическите връзки със Съединени американски щати. Това е наляло масло в огъня, както обичаме да споделяме, и надлежно, има противоположни реакции от страна на Китай.

Много ми е забавно, по какъв начин ще реагира съгласно Вас Китай, защото виждаме събитията в Близкия Изток. Тази война, която е в Газа. Сега гибелта на иранския президент Раиси, а имаше атентати против Салман, престолонаследника в Саудитска Арабия и опитът да бъде върната още веднъж под егидата на Съединени американски щати тази в действителност мощна персийска страна. Целта, в последна сметка, на всички тези дейности, е спиране на тези потоци, канали, които Китай построява освен Пътя на коприната, които да мине към Европа, само че и към Персийския залив, през Йемен, бази, които има построени там, в Африка. Навсякъде да се стопират тези канали, които построява Китай. Тук към този момент се абстрахирам от връзките ни с Русия, това е независима политика, въпреки всичко на Китай, може би със съдействието на Русия в дадени места, несъмнено, което се стикова очевидно. 

Мислите ли, че Китай ще откри подобаващ отговор на реакция на това, тъй като виждаме сега, тя съумя да възстановява връзките Техеран – Риад, само че ето сега с всички тези събития, които стават в Иран и с това мощно привличане – Съливан, Блинкен, всички отиват един след различен, бързат, на Централно разузнавателно управление на САЩ шефа, в Риад. Това към този момент приказва за търсене на обособяване на тези остарели съдружници, които са избрали различен път и към този момент са членки на БРИКС. Мислите ли, че Китай ще откри метод да реагира по този начин, че да сложи нещата на място в техен интерес, несъмнено? Не могат да оставят това по този начин, съгласно мен.

– Някои специалисти към този момент споделиха, че опитът за нападение против Фицо и случаят, довел до гибелта на иранския президент, са подмятания към Путин и Си Дзинпин, тъй като се отстраняват техни съдружници. Това значи обаче, че тази връзка сред Русия и Китай прекомерно е мощна, с цел да се стигне до такива крайни способи. Те могат да забавят, само че не могат да спрат. Защото надалеч съм от мисълта, че Китай няма да следва своите ползи, даже в случай че се форсират връзките по отношение на него, прекомерно огромна мощ е към този момент. А е дружно с Русия и с нейния боен капацитет. Китай има голям стопански, финансов, човешки капацитет, само че Русия има боен и то сносно развъртян, както се разбра тези „ перални “, от които се взимат чипове, се оказаха доста изобретателни. В този съюз военният капацитет на Русия и икономическият на Китай ще преодолее всевъзможни крайни дейности, които занапред ще следим. Започва зачистването на терена, към този момент я няма тази драматургия в жанр „ цветни революции “ или нещо сходно, стартира да се работи с твърда мощ. 

– Политика на терора, както я назовават в Москва, с всички терористични способи.

– Да, в подобен интервал се влиза поради съветските триумфи на земята по фронтовата линия и поради салдото, плюс самите данни за съветската стопанска система, те са красноречиви. Санкциите не съумяха нищо от запланираното, бумерангът се върна в даващите наказания, по-скоро Европейски Съюз, не Щатите.

– Да, Европейски Съюз, Щатите в действителност са с дивидентите.

– Боксовата круша е Европейски Съюз. Тепърва ще се усложнява обстановката от позиция на турбулентност, това е неизбежно. Но този рационален вектор, за който казахме – руско-китайският, това ще е и краят на тази турбулентност. Защото този съюз, който е заложен, той не е за ден и за два, това просто е съветски завой на изток.

– Мислите ли, че примерно събитията, които станаха в Грузия и това, което подхващат ръководещите, несъмнено, с болшинство в Народното събрание, нищо че им предстоят избори там наесен, добиха този кураж и храброст, тъкмо тъй като разчитат на този вектор Москва – Пекин и за това започнаха дейности освен със закона против тези НПО-та, прочее американски закон, а не съветски, както се показва у нас. 

– Руснаците го заимстваха от Щатите. 

– Да, несъмнено, и това не се споделя, естествено. Цялата политика на Грузия, която е сега против тези общности, които се постановат, на противоположните, както народа ни у нас ги назовава, за отбрана на обичайните фамилии, фамилните полезности. Нещо, което до неотдавна не се афишираше по този метод.

– Знаете ли, в Грузия е доста мощна Православната Църква. 

– Това желаех да Ви попитам за тези събития, които също са доста настоящи. 

– Не бих споделила, че руско-китайският съюз е причина за този опит за суверенност, който показват в този момент грузинците, а по-скоро грузинските ползи. А за какво беше опитът за нападение против Фицо? Защото защитаваше словашките ползи, дай Боже да ги пази и занапред, като се оправи. Тук става дума за париране на всеки опит на отбрана на национални ползи посредством мощ, брутално. 

Грузинците се оправят и те, макар проблемите с Русия поради Абхазия, Южна Осетия, защитавайки националните си ползи и не откъсвайки се от Русия, имат късмет да оцелеят. Все отново няма съдба даже и в този опит за заличаване на политически водачи, инцидентно или не. Винаги имаш късмет за опозиция и Грузия е образец за такава. Дали ще оцелее, ще забележим, само че самият факт, че се бори, такава мъничка задкавказка страна, само че отново споделям, там е доста мощна Православната Църква. 

– Много значима е Грузия за Русия. 

– За Русия е значим целият Кавказ, и Южен Кавказ: Грузия, Армения, Азербайджан. 

– Там с Армения също би трябвало да се приказва. 

– Но грузинците сега пазят своите ползи.

– Да, аз имах поради намират ли опора, с цел да добият повече кураж за такава политика, откакто зад тила им стои един подобен съюз Москва – Пекин? 

– Най-вероятно, тъй като няма по какъв начин да са независими.

– Много ще им е мъчно сами, както на Фицо и Орбан. В края на краищата те останаха сами в Европейски Съюз с тази политика, която имат. 

– Знаете ли, при тях забавното е, че Словакия и Унгария са католически страни, зад тила на Орбан и на Фицо стои Ватикана. 

– Всъщност това избавя Орбан толкоз време. 

– Това изяснява освен безспорните им политически качества да дръзнат да пазят страните си, само че изяснява и примирението, с което Европейски Съюз гледа на тях. Защото опитът за нападение е извън, той дестабилизира Европейски Съюз, той не е от изгода за никоя европейска страна. Този колорит също го има и не би трябвало да го забравяме. Ватикана също е състезател и то доста деликатен, който държи да бъде медиатор. Доста пъти се опитваха към този момент да бъдат медиатори в руско-украинския спор неслучайно, тъй като тези земи са апетитни посредством униатите, които участваха в Майдана, това са преторианците на Ватикана, посредством преследването на Украинската Православна Църква, всички повеи към икуменизъм, т.е. сливане с източния папа, вселенския патриарх Вартоломей. 

– Затова ли Вартоломей е поканил папата през 2025 година?

– И за това също, тъй че това е една сериозна, дълга игра, само че дава независимост на словашкия и на унгарския президент. Тя не е регламентирана очевидно, само че тя е безспорна, това е съществено въздействие, което не трябва да се подценява. Така ми се коства.

– Да, Орбан като се изключи че е католик, …доколкото знам, само че в действителност има поддръжката на папата и дори имаше западни разбори, които споделят, че това го избавя от този етикет „ неприятното момче “ на Европа.

– Когато Русия разшири линията на фронта, един от медиаторите ще бъде Ватикана и тогава Унгария може да бъде място за договаряния, тъй като не е давала оръжие. Тогава и Словакия може да бъде място за договаряния, тъй като отхвърля да даде оръжие. Това са местата, които са терен на Ватикана, приказваме идеологически... 

– А Русия в края на краищата прави оценка този факт.

– Няма по какъв начин да не се оцени, най-малкото за наставление на тези, които не са планували, че Русия ще победи в този спор. 

– Недружелюбните страни, както се дефинират. 

– За страдание и ние сме в този кюп. 

– Тук се блазня да кажа, че кой знае за какво в нашата история постоянно избираме губещата страна. В последна сметка историята ни най-малко досега е посочила, че това са обстоятелства. 

– В най-новата история, да.

– С това нападение върху Фицо той дълги месеци ще се възвръща, а предстоят европейски избори, и Орбан, несъмнено, остава самичък на борбата на европейското поле. Но на тези европейски избори, по този начин или другояче, може би ще има сериозна смяна в количеството на тези евродепутати, които се водят извънредно десни, радикални, популисти, нацисти, фашизирани, не знам си към този момент какви избрания им поставят, всевъзможни, само че при всички случаи се чака смяна на масата в Брюксел. 

Мислите ли, че е действително, в случай че се случи на процедура, това да отрезви Европейски Съюз, с цел да промени вектора на политиката, който имат сега? Защото се оказва, че Европейски Съюз, каквото и да се приказва, той е разлъчен. Една политика води Макрон, и виждате, един ден споделя едно, на другия ден някак си балансира с друго, в този момент ще поддържа интернационалния съд. 

– Той е образец за променчивост, което е много несериозно за политик на такава страна. 

– Предстоят и на него избори, след една ли година се пада, а той към този момент не може и да се кандидатира. Виждате в този момент има една конференция в Мадрид, в която Мелони и Марин Льо Пен стиковали позиции доста близки и това е тази Мелони, която в един миг мина някак си на страната на Европейски Съюз. 

– Тя е правоприемник на Мусолини и е много русофобски настроена, тъй че аз не съм оптимист от позиция на това дясно усилване, да го назовем дясно, пъстрота е огромна, красивата концепция за Европа, за националните страни. Не тези избори ще отрезвят европейския хайлайф, а Вашингтон. Просто изборите ще пуснат парата, ще има по-голямо наличие в Европарламента на представители на тези десни сили. Казвам го дясно като резюме, само че това няма да е задоволително сериозна маса, с цел да промени политиката. Това няма смисъл.

– Напразни очаквания.

– Не са напразни, въпреки всичко е някакво алегорично наличие, което също нервира. Вижте даже, че символиката нервира. Да кажеш нещо друго, към този момент се възприема като непокорство, желаят да трансфорат в тоталитарна фракция, в която всички имат едно и също мнение. Има го и този миг, добре че ги има, само че това няма да е сериозна маса, по този начин ми се коства. Вашингтон ще отрезви европейския хайлайф и то когато се разбере с Русия. Защото сред Русия и Щатите има военно-стратегически паритет, това никой не може да го анулира и към този момент е действителна маса. Това не са някакви виртуални въздействия или някакъв умозрителен капитал. Не, това са действителни тежести, които не се трансформират геополитически.

А по отношение на изборите, да, това е алегорично наличие с един глас да подкрепиш тази концепция, само че да има съществени упования? Не, аз нямам такива, самият механизъм не го допуска, разбирате ли? 

– Ще има промяна на водачите, най-малко за някои от тях. 

– Въпросът е да има промяна на политиката, тъй като може да има промяна на водачите, само че да остане същата политика. 

– Както в този момент споделя висшият нравствен лидер на Иран – не се безпокойте, политиката няма да се промени, ще има различен президент. Просто по същия метод можеше да не е Борел в Брюксел, само че ще е идващият, който ще води неговата политика, т.е. политиката, която му е подредена да съставлява или да осъществя. Така че да, в това отношение, за мен беше значимо да чуя Вашето мнение за това, тъй като доста очаквания се разпореждат, че в случай че има смяна в състава на Европейския парламент и влязат други сили, които да размият тези две съществени, които си предават и си разделят постовете и в края на краищата съгласуват нещата и политиките на Брюксел. Тоест, да не се надяваме, че ще има коренна смяна. Ще чакаме изборите в Щатите. 

– Европейски Съюз върви към федерация, това са стъпките и за това е необходим врагът – съветският. 

– Ние сме някак си в периферията на тази федерация. 

– Именно. Точно за това Русия е нужна като зложелател за готовност, пропагандна, всякаква, с цел да не стопира този пълзящ развой на федерализация. 

– В Съединени американски щати, които са федерация, потеглиха към разпад на обособени щати. Визирам събитията, които станаха в Тексас, разделянето там, 25 щата поддържаха Тексас, останалите срещу. Което значи, че има някакъв разнобой вътре в Съединени американски щати. Сега пък Европейски Съюз минава на такава основа. 

– Защото по-лесно ще бъде дисциплиниран. Европейски Съюз се десуверенизира в смисъла, че той към този момент не е велика мощ, разбирате ли? 

– Да, той не е геополитически фактор.

– От тази позиция той работи реактивно. Затова самоубийствените наказания не значат, че те не са си давали сметка, имат положителни икономисти, само че нямат избор. Това значи взаимозависимост и надзор. От тази позиция федерацията е тъкмо по-удобният вид, както и у нас са внушенията за президентска република по същия метод, от разнообразни линии в България. Това значи персонален режим в български вид, съвсем никаква независимост, тъй като няма да е постоянно президентът Радев президент. 

– Да, към този момент се дават разновидности кой желал да стане президент, кой желал да стане министър председател. 

– Да, има и такива.

– Които в навечерието на изборите нахъсват обществото ни, което в последна сметка се оказва на процедура, че нямало за кого да гласоподава, надали не. 

– Хубаво е да се гласоподава, тъй като това ще спести операциите, ще ги понижи най-малко. Но не мисля, че ще има интензивно гласоподаване този път. И изобщо тази концепция да се отврати последователно човек от гласоподаване, от политиците, отново е с цел да се люшне в другата прекаленост – президентска република, мощна ръка, по кое време ще има като “звенарите ”, примерно. Но това е илюзия, в действителност, това ще бъде огромен капан. Но се приказва от разнообразни страни, десни, леви, пускат се такива внушения. 

– Опипва се почвата за реализация на такива разновидности. За страдание времето и на втората ни част изтече, а имах още доста въпроси, които желаех да обсъдя с Вас и се надявам да ни гостувате още веднъж, тъй като събития предстоят и може би не толкоз в навечерието на изборите, а като отминат изборите, тогава ще има някакво, може би, прояснение, или аз се надявам, с цел да чуя и Вашето мнение. Много е значимо, като специалист, като човек, който и от историческа позиция може да огледа на събитията, тъй като на процедура се оказа, че нашите политици не ни познават историята. Затова не могат и да я пазят и не могат да стъпят на това, което исторически сме създали за положително или неприятно, само че сме имали и положителни неща, които сме съумели да осъществяваме.

– Да, тъй като в случай че познават историята, това ще бъде укор към самите тях, а по-добре да се самозаблуждават, има го и този миг. Мисля, че нашето общество въпреки всичко е крепко в доста връзки, макар че не е интензивно и въпреки всичко си мисля, че е по-добре тази пасивна опозиция. В този комплициран миг няма различен вид за нас. 

– За оцеляване. 

– Именно, да. А за какво, украинският с пушечното месо ли? 

– Не, не дай си Боже. 

– Защото това е, няма приблизително състояние. 

– Да, живеем в подобен свят за жалост. 

– В тази обстановка, да.

– Много Ви благодаря за присъединяване и до нови срещи. До нови срещи и с Вас, уважаеми фенове.

Инфо: